Музейната витрина на живо. Популяризиране на българската средновековна история на открито.

.

.

Публикувано в сборника "Преглед на музейните анимации - Шумен, 12 – 14 май 2017 г."

.

Жасмин Първанов

„Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции - Авитохол“ – Варна

.

.

През последното десетилетие на ХХ век се наблюдава развитие на наследеното от по-ранен етап движение за военно-патриотичното възпитание на деца и младежи, което прераства от държавна в обществена организационна форма. Постепенно се обособяват формации, които в началото на ХХІ век се насочват към популяризиране на българската история, използвайки методите на историческата възстановка, отначало към по-познатите ни исторически периоди – хайдутство, освободително движение и четничество, руско-турска освободителна война, а в последствие и разширяване на дейностите им към възстановяване на епизоди от войните за национално обединение и Първата световна война, както и възстановки на конкретни събития от средновековната ни история. С натрупването на опита в организирането и провеждането на такива събития се разширява и историческата периодика, към която се насочват формациите. Към средата на първото десетилетие на ХХІ век се оформя своеобразно движение от такива клубове и сдружения за възстановки, които все повече се насочват към достигане на по-голяма достоверност при пресъздаването на историческата действителност, както при отразяването на събития и персонажи, така и при прилагането на бойни умения и практики. Тук важна роля играят историческите изследвания, научни разработки и музейните експозиции. Възстановчиците използват изложените и публикувани археологически находки, стенописи, писмени източници от древността и научни изследвания, за да пресъздадат по-пълно и достоверно образа на своите исторически персонажи и събития. В последните няколко години се наблюдава всеобхватно и целенасочено развитие на това движение, увеличават се изявите на клубове и сдружения за исторически възстановки, като едновременно с това повишават качеството на достоверност на реконструираните от тях облекла, въоръжение и снаряжение, с което създават максимално достоверна представа в наблюдаващата ги публика, което е и целта на това реконструкторско движение.

„Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции - Авитохол“ е създадено през 2012 г. като сдружение с нестопанска цел в обществена полза със седалище в град Варна. Основни цели на сдружението са издирване, изследване, възстановяване и съхранение на българските традиции, военното дело, бит и култура на българите. Сдружението организира и провежда събития, събори, семинари и форуми, допринасящи за развитие и популяризиране на историческото ни и културно-битово наследство, традициите на предците ни, обичаите по българските земи и земите, населявани от българи. Обединява усилия и взаимодейства с подобни наши и чуждестранни организации. Сдружението насочва усилията си за изучаване и съхраняване на традициите на българите през ранното средновековие, техните места на обитаване, живот, бит и култура. Традициите им при отглеждането и използването на коне в мирния живот и за бойни действия. Възстановяване на воинските и конни традиции и изучаване на бойните практики. Реконструкция на облекла, въоръжение и снаряжение.

При изпълнение на целите си Сдружението си поставя за задача да изгради цялостен образ на българите от ранното средновековие, като по този начин доближава младежи и подрастващите максимално до бита и културата на живелите преди нас българи и оставеното от тях наследство. Важен момент в тази дейност е намирането на първоизточници – находки, музейни експонати и писмени и илюстративни източници, а след това и правилното им и достоверно възпроизвеждане, експериментиране с реплики и възстановяване на традиции и обичаи.

За изпълнението на задачите се използват писмени източници в най-широки граници, основните от които са: писмени сведения от ромейските хронисти, арабски пътешественици, арменски историци и хронисти, илюстрации и изображения от Менологията на император Василий ІІ, Хрониката на Йоан Скилица и др. Изводи и насоки могат да се извадят и от изображенията на Аниковското блюдо, намерено на река Кама и датирано около 8-9 век, експонати от некропола Мощевая балка, изложени в Ермитажа, костено рогче открито при с. Хърлец, изложено във Врачанския музей, каменна плочка от Евксиноград, изложена във Варненския музей, графити по камъните от Плиска и Преслав, датирани от 8-10 век. Използват се и научни изследвания, публикации и разработки – Методи Даскалов - „Колани и коланни украси от VІ – VІІ век“; Валери Йотов - „Въоръжението и снаряжението от българското средновековие (VІІ – ХІ век)“; Боян Тотев, Олга Пелевина – „Съкровището от Врап и елитарната култура на дунавските българи“, „«Звериный стиль» в языческом искусстве дунайских болгар“, „Находките от Велино и Златари и аристократическите гробове на дунавските българи“; Светлана Плетньова – „Очерки хазарской археологии“, „Хазары“ и др.

Използват се и публикации на изследователи на ранното средновековие, даващи ценни насоки за намирането на източници и артефакти, които да послужат за основа при реконструирането: Йордан Сивков - проект „Средновековен български костюм 6-7 век и в началото на 8 век“; Николай Хрисимов и Милен Петров - „Данни за мъжкото облекло от периода на Първото българско царство“; Милен Петров - „Ръководство по саблен бой“; Калина Атанасова - Проект „Средновековен български костюм – ХІІ – ХІV век“.

Ценни насоки дават и работата в школи: Школа по конна езда „Мадарски конник“; Школа по традиционна стрелба с лък „Живата стрела, стрелба с лък от кон – България“; Школа по средновековна фехтовка „Мотус“; школи по традиционни бойни умения и саблен бой в духа на българската кавалерия.

Съвместно с археолози, историци и реставратори се обсъждат конкретни артефакти и исторически събития, ползват се насоки и съвети при реконструирането им. Важна роля играят и майсторите на старинни занаяти, които също възстановяват забравени и отдавна загубили своята приложна цел дейности – майстори плъстари, майстори грънчари, използващи различни техники с грънчарско колело, бързо и бавно, както и изработени на ръка съдове, майстори на средновековно оръжие, ризници, брони и шлемове, майстори тъкачи на хоризонтален и вертикален стан, тъкане на колани на кори, майстори кожари и обущари.

Следваща стъпка при изграждането на цялостен образ на българите от ранното и късното средновековие е реконструирането на бита и културата на средновековните общества. Реконструкцията, която извежда музейната витрина на живо, е възпроизвеждането на облекла, въоръжение и снаряжение, предмети от бита, жилища, храна, традиции, използването на коне и конска амуниция.

За реконструкцията на облекла, аксесоари, колани и накити от ранното средновековие, се използват първоизточниците, споменати по-горе. В най-общи линии, за облеклото на българите от този период се знае твърде малко, но позовавайки се на източниците, аналогиите с близки нам народи, както и на експерименталната археология, се достига до обосновано предположение, сериозно подкрепено от използваните данни. Реконструират се долни и връхни облекла с лети от бронз копчета, панталони, ботуши, шапки, колани с коланни апликации, токи и накрайници, аксесоари по коланите – торбички, чантички, рогчета, ножове. За въоръжението се разчита на описаните от археолози находки, каталози и др. Възстановяват се чрез горещо коване саби, мечове, ножове, брадви, копия, боздугани и кистени, а чрез студено коване се изработват шлемове, ламеларни брони, халчести ризници и др. Лъкове от естествени материали – кост, рог, дърво и сухожилия. Стрели от дърво и ковани върхове. Щитове от дърво, облечени с плат, обкантени с кожа с умбо или без умбо, украсени с рисунки от периода на възстановяване, ако се разполага с данни за украсата им. Колчани за стрели и лъкове, от брезова кора, дърво и кожа. Предмети от бита се възстановяват от дърво, глина и камък. Изработват се глинени съдове – кани, паници, чаши, купи, както на бързо, така и на бавно грънчарско колело, също и изцяло ръчно без колело, в зависимост от характеристиката на периода и региона на възстановяване. Дървени столове, маси, паници, купи и лъжици, скринове, дървени съдове за вода, талиги и др. Хромели за мелене на зърно от камък. Тъкани и плъстени килими, постелки и др. За възстановяване на жилищата се ползват първоизточници като находките на български и славянски землянки в Плиска, находката на кръгообразни жилища в Плиска и макета на юрта от Девня, изложен във Варненския музей. По тези източници се възпроизвежда ранносредновековно временно жилище – юрта, с диаметър от 6 метра, изработена от дървени пръти и с покривала от плъстена вълна, както и по-малки юрти, с диаметър от 4 метра, от дървени пръти и с покривала от ленен плат и изолация от вълна. Традициите при отглеждането и използването на коне през средновековието е водещо звено в реконструкторската дейност, тъй като целият живот на хората от ранното средновековие и в по-малка степен от късното средновековие, е бил съобразен с конете и тяхното използване. Това дава отражение на облеклата, ботушите, въоръжението – саби, копия и щитове, лъкове и бичове, бойни брадви, кистени и др. Отглеждането на добитък и коне дава отражение върху бита на българите през средновековието, техните навици на хранене и храната, която използват. За реконструиране на бита в тази посока се използват писмени източници на пътешественици от ранното и късното средновековие, ромейски хронисти, които описват хранителните навици и храната на ранни и късни номади.

За осъществяване на целите на Сдружението за популяризиране на българската средновековна история се изпълняват дейности на открито, като организиране на събори и фестивали, открити уроци в училищата, презентации в Софийския университет, изложби в музеи, живи картини, работа по местни и европейски проекти.

Сдружението организира и провежда събитието „Дни на предците” в НИАР „Плиска”, в шест поредни издания на 26.05.2012 г., на 01.06.2013 г., на 07.06.2014 г., на 06.06.2015 г., 04.06.2016г. и 03.06.2017 г., съвместно с РИМ Шумен и НИАР „Плиска”, със спомоществователството на Община Каспичан и Министерството на културата, под патронажа на вицепрезидента на Република България.

В НИАР „Плиска” Сдружението организира и провежда традиционно от 2012 година до сега есенен събор – семинар „Корените български”, на което си дават среща клубове за исторически възстановки и свободни реконструктори, майстори на старинни занаяти, като се провежда семинар по интересни теми за реконструкция на облекла, въоръжение и снаряжение, занаяти, бит и култура на българите през ранното до късното средновековие.

На 16.06.2013 г., на 15.06.2014 г. и на 12.06.2016 г. Сдружението съвместно с Район Аспарухово на Община Варна, организира и представи историческия спектакъл „Българската армия – от Аспарух до наши дни” в рамките на традиционния събор "Аспарухово пее и танцува".

Сдружението съвместно с Регионален исторически музей град Шумен и НИАР „Плиска” представя пет поредни години реконструкция на ранно средновековно българско жилище - юрта, изработена изцяло от плъстена вълна, с временна експозиция на реконструирани вещи от бита и културата на ранно средновековните българи, от периода VІІ - ІХ век.

Сдружението работи съвместно с общински управи, с исторически музеи, с други сдружения за осъществяване на целите си, участва активно и организира в исторически фестивали на територията на страната. Организира изложби и създава експозиции на облекла, въоръжение и снаряжение на българите през средновековието, такива са организирани в Археологически музей град Варна, Исторически музей град Враца, Археологически комплекс „Калето“ - град Мездра, Паметохранителница в село Дреновец, предстои изложба в Исторически музей - град Смолян. Провежда събития в Софийския университет под надслов „Средновековни вечери“ със съдействието на Факултетен съвет при Исторически факултет, на които запознава студентите с цялостни фигури на българите от ранното и късното средновековие, като демонстрира завършени комплекси от реплики на облекла, въоръжение и снаряжение на живо. Провежда открити уроци по история и конни демонстрации пред ученици от варненските училища. Организира семинари по стрелба с традиционен лък и курсове за изучаване на старинни занаяти като грънчарство, плъстене, кожарство, изработване на въоръжение и снаряжение.

В приоритетите на Сдружението е работата с деца и младежи, подпомагане на обучението и възпитанието им в духа на българските традиции. Съвместна дейност с училища и музеи, насочена към популяризиране на българската история.

В тази връзка Сдружението организира клубна дейност сред подрастващи и младежи за усвояване и развиване на умения по конна езда, стрелба с лък, боравене с хладни оръжия и бойни практики.

В изпълнение на целите си за работа с деца и младежи Сдружението посети варненски училища в две поредни години, като проведе серия от открити уроци за бита и културата на българите от ранното средновековие – VI – IX век, запозна учениците с въоръжението и снаряжението на българите през този период, конните им традиции и демонстрира конна езда и бойни умения и практики от седлото на коня в двора на училищата пред повече от 1500 деца и родители.

За популяризиране на българската история, бойни традиции и успехи на българите, Сдружението бе избрано за осъществяване на проекта „Войската българска – от Аспарух до наши дни. Оживяла приказка за българския воин.“, който се финансира по програма „Родолюбие“ 2014 – 2016 на Министерството на отбраната и ИА „Военни клубове и военно- почивно дело“. По този проект участват 50 деца от варненските училища III ОУ „Ангел Кънчев“ и VII СОУ „Найден Геров“.

През пролетта на 2017 Сдружението издаде „Ръководство по саблен бой“, автор Милен Петров, действащ капитан от българската армия и ръководител на „Клуб за средновековни военни изкуства – Ратина“ град Сливен. Сдружението разпространява специализирана научна литература в областта на историята, археологията, бита и културата на българите от ранното и късното средновековие, както и ръководства и помагала за изучаване и практикуване на средновековни бойни умения.

Дългосрочната програма на Сдружението предвижда изграждане на укрепено ранносредновековно селище от периода, в който българите идват на балканския полуостров. Изграждане на земен окоп и вал, дървено укрепление, площад с конен манеж, работилници, временни жилища - юрти, конюшни и обори за животни, където посетителите ще могат да се запознаят с бита и традициите на предците ни, да наблюдават конни демонстрации, както и да се осъществяват обучителни програми за деца и младежи в дейности по отглеждане на коне и животни, езда, стрелба с лък и бойни практики.

С натрупване на все повече опит и познания всеки един реконструктор се стреми да работи в тясна връзка с музеи, научни институти и научни работници при популяризиране на българската средновековна история. От изключително важно значение е възможността да се види на живо или публикувана всяка една археологическа находка, касаеща дейността на реконструкторите от интересуващия ги период. Излагането на находките в музея или своевременното им публикуване дава възможност да се доразвие до край цялостен образ на средновековния бит, култура и воински традиции и все по-максимално доближаване до историческата истина.

Сътрудничеството позволява популяризиране на музейната дейност и извеждане на музейната витрина на живо в своеобразна анимация на открито чрез фестивали, събори, изложби, живи картини и открити уроци.

.

Шумен, 12.05.2017 г.

Проекти

Новини